Ердоган-началото на края?

За 16 години Ердоган се превърна в султан на Турция. През юни 2018-а той въведе президентска система, която му предостави специални правомощия като държавен глава – така се роди едноличният режим на Ердоган. Днес той управлява от своя новопостроен дворец с 1000 стаи в Анкара. Мечтата му е през 2023-а да въведе страната в неоосманската епоха – един век след основаването на съвременна Турция. Но точно преди финалната права, тронът му започна да се клати. 2019-а се оказа повратна година и сега мечтата му заплашва да рухне.

Властта на Ердоган започна да се разпада през лятото на 2018-а, когато започнаха да се проявяват грешките в икономическата му политика. Едностранни инвестиции, основно в строителната индустрия, където са основните интереси на неговото обкръжение дебалансираха  турската икономика. Нейната продуктивност намаля и изживява сериозни валутни сътресения. Безработицата – най-вече сред младите хора – е рекордна. Недоволството на населението бе предизвикано предимно от това, че цените на основни храни като плодовете и зеленчуците скочиха неимоверно.

Реакцията не закъсня: на местните избори в края на март важни градове бяха изгубени и попаднаха в ръцете на опозицията. Загубата на Истанбул беше особено болезнена, тъй като мегаполисът е безспорният икономически център на Турция и разполага с огромен бюджет. Това са пари, от които Ердоган спешно се нуждае, за да поддържа властта си – “Който загуби Истанбул, губи цяла Турция”. Ердоган не можеше да допусне такава загуба и оказа натиск върху избирателната комисия и настоя за провеждането на нови избори. Без успех. Новата политическа звезда, социалдемократът Екрем Имамоглу безапелационно спечели повторните избори срещу кандидата на Ердоган – Бинали Йълдъръм. Болезненото поражение на изборите е резултат и от стратегията на Ердоган за поляризация. За първи път различни опозиционни партии – ислямисти, националисти, социалдемократи и леви либерали – обединиха сили срещу общия враг Ердоган въпреки политическите си различия.

Властта на Ердоган се разпада и в собствените му редици, според някои данни почти един милион членове са напуснали Партията на справедливостта и развитието. Неговите спътници – като бившия министър-председател Ахмет Давутоглу, бившия финансов министър Али Бабаджан или бившия президент Абдуллах Гюл – основават нови партии. Те ще отнемат на Ердоган важни гласове от консервативния лагер.

Когато през 2003-а година дойде на власт, Ердоган първоначално бе смятан за либерален реформатор, който се стреми да отвори пътя на Турция към Европа. Но още тогава критиците предупредиха, че той е “вълк в овча кожа”. Ердоган използваше в своята риторика демокрацията, точно до момента, в който успя да отстрани своите съперници във военната и съдебната система. Оттогава се движи в съвсем друга посока – към султанат. Ердоган, се прояви като краен националист и ислямист и застана начело на нова форма на управление в Турция. Няма друг турски политически лидер, който да е притежавал повече правомощия от него. След отмяната на парламентарната система в неговите ръце се съсредоточават лостовете на цялата изпълнителна, съдебна и законодателна власт.

Професор Ерсин Калайджиоглу от университета „Сабанджъ” в Истанбул обръща внимание на факта, че в днешна Турция на практика е отменена цялата досегашна система на управление.

Ердоган винаги е повтарял, че президентската система на управление съществува във всички важни демокрации. В действителност обаче системата в Турция се различава значително от президентската система в САЩ и от полупрезидентската форма на управление във Франция. Така например американският президент няма право да разпуска Конгреса. Ердоган обаче може да разпуска парламента и да свиква нови избори. Френският парламент може да определя членове на Конституционния съд, а в Турция президентът ще може да взима решенията, засягащи тази висша съдебна институция.

Професор Калайджиоглу обръща внимание и на автократичните черти на президентската система в Турция: „Във Франция и в САЩ съществува силна средна класа, има добре развити обществени сили, докато в Турция средна класа на практика няма. Затова нашата президентска система не може да се сравнява със системите в САЩ и Франция“, казва политологът. Според него, в Турция не е възможна президентска система с независимо и надпартийно правосъдие.

Източници : https://www.dw.com/bg/%D0%B8%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD/a-51811469