Изкуството на татуирането

Това изкуство, съществува от около 6000 години и се среща при всички племена и народи и по всички континенти.

Покрай многото артефакти открити по нашите земи, в царската гробница е открит и богато декориран наколенник, смятан за едно от най-великолепните тракийски произведения на изкуството. На него е изобразена знатна тракийка с… татуирано лице (съществува хипотеза, че образът е на великата богиня майка, но лавровият венец на челото й по-скоро сочи към благороднически произход на красавицата). Украсата е предимно с геометрични мотиви.

Татуировки на тракийски благороднички може да се видят и в много изображения върху древни вази и други керамични съдове.

В сцените с тракийски митични персонажи, древногръцките художници не пропускали да изтъкнат очевидно много важен за тях елемент от външността на знатните тракийки. С татуси, изпълнени в ивици с прави и коси линии, вълнисти и зигзагообразни мотиви, точки, розети и силуети на животни – змии, сърни или елени, те покривали целите си крака, ръце и шии.

Описвайки най-забележителните обичаи на траките, Херодот отбелязва:

„Татуирането се смята за благородно, а нетатуирането – за неблагородно“.

През май 2016 г. Националният археологически институт с музей при БАН организира заедно с още 15 български музея изложбата „Огледало на времето: женската красота през вековете“, която показа колекция от временни татуировки с най-характерните мотиви, декорирали някога изящните тела на тракийките.

Защото в интерес на истината, в древния свят жени и мъже украсявали телата си повсеместно – не само траки, но и гърци, гали, брити, германи и славяни също татуирали кожата си. За славяните например се знае, че са нанасяли изображенията с помощта на глинени щампи или печати, известни като пинтадери. Тези своеобразни преси с различни орнаменти позволявали цялото тяло да се покрие с ромбове, меандри и завъртулки, които знаци често се използвали в магическите ритуали за плодородие.

С разпространението на християнството обаче обичаят да се поставят татуировки бил анатемосан като езически и постепенно бил изкоренен от ежедневната обредност. „Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви“ – заръчва Бог на Мойсей (Лев. 19:28), както се твърди в Библията. Като част от култа към демоните и идолопоклонничеството, практикувани от езичниците, татуирането било забранено на израилтяните. Пък и тялото, заедно с душата и духа, съгласно Светото писание, е сътворено по Божи образ и подобие, така че се явява нещо като отражение на Господа. С две думи отвсякъде си е кощунство да се драска по него.

Но днес, татуировката отново е актуална.  Самата дума „татуировка“ е производна от таитянското „tatau” и „ta-tu”, която дума се използва на Маркизките острови и означава „маркиране, белег, знак, рана“. За първи път терминът се споменава в записките на Джеймс Кук от експедицията му до Южния пасифик през 1769 г.

Как са наричали татуирането древните египтяни, при които то се появява за първи път или поне в египетските пирамиди са открити първите следи от тази практика върху мумия отпреди четири хилядолетия, Божа работа. Но поданиците на фараоните толкова дълбоко почитали татусите, че благодарение на развитите си търговски контакти с другите държави от Стария свят, успели да научат на това изкуство и жителите на Персия, Гърция и Крит.

Но има изследователи, които са на мнение, че татуировките са се появили случайно. Още в праисторически времена първобитните хора забелязали, че след изгаряне или порязвания, получени случайно, по кожата се образуват причудливи незаличими рисунки. И започнали умишлено да си нанасят със сажди или различни бои подобни „драскотини“. Те служили не само като украшения, но и като знаци на племето, рода, тотема или пък указвали ранга на притежателя им. Някои от древните ни предшественици им придавали и магическа сила.

При някои народи болезнени разрези по кожата, оставащи белези, които служели като татуси, се правили само на хора с благороднически произход.

Но съществуват и различия в локализирането на местата, върху които се поставят изображенията, което пък обозначавало социалния статус на съответната персона. На платото Укок в Алтай например са открити няколко замръзнали мумии, наречени „Вожда“, „Воина“ и „Принцесата“, с нанесени върху телата им характерни татуировки, очевидно явяващи се признак на съсловно различие. В книгата си, посветена на историята на татуировките, изследователят Стивън Гилбърт твърди, че някои представители на етнически групи в Сибир в днешно време използват подобни татуси като… болкоуспокояващо средство.

Японските гейши пък с помощта на татуировката заобикаляли забраната да показват тялото си разголено. Те смятали, че разноцветните картинки върху кожата им имитират облекло.

Може би най-странното предназначение на татусите е случаят, разказан от Херодот за това как владетелят на гръцкия град Милет Хистией предал на зет си Аристагора тайна информация чрез своеобразно „живо“ писмо – текстът му бил татуиран върху обръснатия скалп на един роб и впоследствие скрит от враговете под израсналата му наново коса.

Татуто има много интересна еволюция и е нещо, което е съпътствало човечеството още от неговата люлка. Въпреки че процесът на нанасянето му е твърде болезнен, най-вероятно вярата в божествената му сила е помагала да се изтърпят мъченията от интервенцията.

Днес това древно изкуство се практикува все повече и повече и много хора избират да изрисуват телата си. Хората правят татуировки, които имат голямо значение за тях. Те смятат, че татуировките са нещо много лично и могат да символизират различни неща, като техни качества, мечти, минало, бъдеще, значими неща от живота.

Стилове

Стиловете в татуировките са може би над 30 вида и се развиват непрестанно. В България са най-популярни 20 – Аbstract, Biomechanical, Black and grey, Blackwork, Classic americana, Dotwork, Geometric, Japanese, Minimalism, Neo traditional, New school, Portraiture, Realism, Script, Sketch, Surrealism, Trash polka, Traditional/old school, Tribal, Watercolour.

biomechanicalblackworkgeometric

Факт е, че понякога е трудно, дори и за тату специалистите да се ориентират коя татуировка в коя категория попада. Тук може да разгледате работата на татуиста Димитър Миланов и някои негови творби.  Повече за него може да научите в страницата му във Facebook

 

Той изкусно вплита различни стилове и резултатите са впечатляващи. Всъщност, до голяма степен, стила на определен татус, зависи от желанието на татуирания и какъв смисъл влага в него. От татуиста се изисква много повече от това да бъде художник. От голямо значение за добрия татуист е да осъществи връзка, да усети духовността на клиента за да отговори на неговите очаквания.

Източници : http://www.desant.net/show-news/36389, https://www.iwoman.bg/krasiva/krasota/Tatuirovkite—izkustvo-vyrhu-kozha-412481.html, https://www.inker.me/blog-tatuirovki/tatuist