Кой стои на „вратите“ за мигрантските потоци от Сирия и Африка?

Либия отдавна се утвърди, като конфликтна точка, в която се сблъскват международните интереси.

Страната бе разпокъсана и отделните ѝ части попаднаха под контрола на конкуриращи се ислямски въоръжени милиции. В Либия има две правителства, два парламента, две централни банки и десетки въоръжени милиции. Либия стана и арена на сблъсъка между интересите на Катар и Турция, от една страна, и Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия – от друга. Друга линия на конфронтиране е между Русия и Турция, както и между Франция и Италия. Възможно е скоро да се очертае и трета ос на „тиха“ конфронтация: САЩ, Русия, Брюксел.

Преговорите за прекратяване на конфликта проведени в Москва и Берлин не постигнаха никакъв напредък. Страните, по-скоро „опипваха“  позициите без да търсят решение. На този етап, такова решение е трудно и практически невъзможно.

Либия е в постоянна нестабилност след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г. и в момента има фактическо двувластие. От една страна, Правителството на националното съгласие е признато от ООН, а от друга – генерал Хафтар контролира по-голямата част от либийската територия и ресурси и е подкрепян от парламента, както и от по-голямата част от местните племена.

На 19 януари в Берлин се проведе международна конференция за Либия с участието на Русия, Турция, САЩ, ЕС, Египет и ООН на ниво държавни лидери. Формално, всички участници поеха ангажимента да се въздържат от намеса в конфликта. Това, в този момент беше, единственото, което беше приемливо за всички и както се видя по-късно съвсем безполезно.

Провелата се преди това конференция в Москва, в която участваха премиера на Правителството на националното съгласие Файез Сарадж и воюващия с него лидер на Либийската национална армия генерал Халифа Хафтар, също не постигна резултати. Затова пък, светът разбра, че  Русия и Турция се борят да имат водеща роля, като посредници към враждуващите страни.

Премиерът Сарадж контролира столицата Триполи, подкрепян от ислямистите от организацията “Мюсюлмански братя”, която традиционно е поддържана от Турция и Катар.

През последните години Европейският съюз подкрепя правителството в Триполи, като премълчава обстоятелството, че то е контролирано от ислямистките милиции.

Това се прави срещу ангажимент на последните, да спират мигрантските вълни от Африка. Проучване на Асошиейтед прес разкрива, че Брюксел е платил 400 млн. евро на правителството на Сарадж за финансиране на програма за спиране на имигрантите.

Парите просто са били присвоени от въоръжените милиции, контролиращи въпросното правителство и всъщност организират трафика на хора от Африка към Европа. Така, с мълчаливото съгласие на Брюксел или по-скоро с липса на остра реакция, се стигна до турската военна намеса за защита на ислямисткия режим в Триполи, застрашен от напредването на силите на Хафтар.

В региона, държави като Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ), където организацията “Мюсюлмански братя” е извън закона, подкрепят генерал Хафтар. Сегашният президент на Египет, Абдел Фатах Сиси дойде на власт през 2013 г., като свали с преврат предишния държавен глава Мохамед Морси, който беше член организацията. Морси се радваше на симпатиите на турския президент Реджеп Ердоган, а след свалянето му отношенията между Египет и Турция охладняха съществено.

Ябълката на раздора – изграждането на Източносредиземноморския газопровод и  участието в плановете за енергийна диверсификация на Европа.

Причините за турската подкрепа за премиера са прикрити зад идеология, но са откровено икономически. В края на ноември 2019-а между Анкара и Триполи бе подписано споразумение, според което двете страни установяват обща морска граница в Средиземно море. Сключването на договор с правителството в Триполи в лицето на неговия премиер Сарадж, за предоговаряне на морските граници между Либия и Турция беше пряк удар срещу Гърция и Кипър – две страни-членки на Евросъюза.

Според договора се отваря морски коридор, който да свързва двете географски отдалечени страни. Идеята на Ердоган е да се установи контрол върху находищата на природен газ в шелфа на Средиземно море в близост до Кипър. Това предизвика и съответните санкции от ЕС и отговора на Ердоган – изтласкване на мигрантския поток към Европа.

Турция се сдоби и с право да сондира либийския континентален шелф, където се смята, че има големи залежи на природен газ. Сключен бе и меморандум за военно сътрудничество като турският президент Реджеп Ердоган обяви, че ще изпрати военни сили в подкрепа на законната власт.

Тук се сблъскаха интерересите на голям брой регионални сили. След откриването на огромни газови находища в Източното Средиземноморие Египет, Израел, Кипър, Гърция и Италия се споразумяха за изграждането на тръбопровод, който да извежда добития в техните шелфове газ до Европа.

Този тръбопровод, би изолирал Турция в разпределението на газа за Европа, а тя изобщо няма намерение да гледа безучастно. Подписването на меморандума за морските граници между Анкара и правителството в Триполи има една цел – да блокира изграждането на Източносредиземноморския тръбопровод. Съответно, генерал Хафтар обяви споразумението за морските граници за несъстоятелно.

Така Ердоган настрои срещу себе си не само Египет и ОАЕ, но и Малта и Италия, които досега бяха благосклонни към Сарадж.

Интересите и ролята на Русия.

Русия има естествен интерес от блокиране на строителството на източносредиземноморския газопровод към Европа.  Тя от години е сред най-сериозните съюзници на Хафтар. Бившият генерал от армията на Кадафи е провел среща с външния министър Сергей Лавров и с военния министър Сергей Шойгу.

Русия печата парите на Хафтар, лекува ранените му войници и дори не отрича, че военни от руската частна въоръжена организация “Вагнер” воюват на негова страна. Според, някои източници, генералът пък е обещал на Русия две военни бази в Либия.

Затова и в преговорите между двете воюващи сили Русия представлява Хафтар, а Турция – премиера Сарадж.

Според някои наблюдатели Путин и Ердоган се стремят да постигнат в Либия това, което постигнаха в Сирия – да си разделят сферите на влияние, като гарантират интересите си и изолират западните страни. Неслучайно, срещата в Москва беше в този формат – Турция, Русия, Премиера Сарадж и генерал Хафтар. Това е опит да се уредят отношенията между страните, без участието и влиянието на други играчи. Генералът обаче не подписа нищо – нито в Москва, нито после в Берлин.

Явно, генерал Халифа Хафтар не бърза да се обвързва с руско-турската схема.

Освен подкрепата на Русия, той има зад гърба си още едно мощно влияние – САЩ. В края на 80-те години, с американска помощ, Хафтар първо оглави военната опозиция срещу Кадафи, а после Съединените щати станаха негов дом за 20 години – до революцията от 2011-а. Преди срещата на 13 януари в Москва, стана ясно, че още през 2019 г., чрез посредници, Хафтар е сондирал мнения с конгресмени и висши представители на администрацията, отговарящи за енергийния сектор.

По същото време, Министерството на енергетиката на САЩ,  изрази неформално мнение в електронните медии, че “либийците трябва да се фокусират върху възпирането на руските усилия за овладяване на либийските енергийни ресурси”.

Изчаквателната позиция до момента от Съединените щати и президентът Тръмп и липсата изразено становище по либийската криза, карат генерал Хафтар да не бърза. Той се чувства „ухажван“ от три страни – Русия, САЩ и Европа. Същевременно, Ердоган е в сложна ситуация и именно поради тази причина ще брани достигнатите си позиции. Отношенията между останалите играчи, не са по-малко комплицирани, но всички имат добре изразена антитурска позиция.

Libyan_War

В Москва, Путин и Ердоган постигнаха споразумение. Русия, логично се е възползвала от изолацията в която се намира турския президент. Можем да очакваме, че мащабите на това споразумение скоро ще бъдат „визуализирани“ на либийската карта.

Основната опасност за Европа към настоящия момент, идва от факта, че на „вратите“ на мигрантските потоци от Сирия и тези от Африка, през Либия стои политиката на Ердоган.