Невроархитектура – хармонията от която се нуждае Света

Архитектурата (старогръцки: ἀρχιτέκτων ) може да бъде разглеждана едновременно като наука и като изкуство.

Тя включва не само проектирането и изграждането на сгради, но и разнородни по своя характер дейности – от териториалното устройствено планиране, градоустройството и ландшафтни проекти  до конструиране на детайли или обзавеждане. Архитектурната дейност изисква отчитането на широк кръг функционални, технически, обществени и естетически фактори и ограничения. Тя е свързана с креативното използване и съчетаване на материали, технологии и обеми, както и с организацията на строителния процес.

Понякога, човек може да се почувства некомфортно и емоционално подтиснат в конкретна сграда или помещение. Възприемането на интериора и екстериора, както и свързаните с това емоции, са следствие от особеностите на функциониране на човешкия мозък. Това кара учените да се фокусират върху връзката между архитектурното изпълнение, предизвиканите емоционални състояния и формирането на конкретни нагласи в човешкото поведение. Тези изследвания бяха обособени, в клон на невронауката, наречен – невроархитектура.

Самата невронауката е клон на биологията, който съчетава физиологията, анатомията, молекулярната биология, биологията на развитието, цитологията, математическото моделиране и психологията. Обхватът на невронауката се разширява във времето и включва различни подходи и техники за изследване на нервната система.

Да погледнем нещата от тази перспектива: мозъкът има над 100 милиардa неврони. Всеки неврон оперира в над 7000 синаптични връзки, респективно човек има изградени общо около 500 трилиона синаптични връзки. Това са данни, показателни за чисто „механичната“ сложност на човешкия мозък, но когато се опитаме да вникнем в протичащите процеси и резултатите от тях, се налага да използваме огромна палитра от научни знания и опит.

В същността си архитектурата е комплексно познание, съчетаващо постиженията на много други науки. Доскоро на нея се гледаше, като на изкуство. Прилагането на научни подходи и апарати се  свързва с техническите аспекти – изчисления, проектиране, статистика, прогнозиране. Менталното възприемане на проекта – концепция и художественото оформление, са функция на артистичните умения и интуицията на архитекта.

Изследвания на връзките и взаимодействието между архитектурата и човешкия мозък, налагат в научните среди мнението, че се изисква изключително комплексен подход и през 2003 г. е основана Академията по невронаука за архитектура (ANFA) в Сан Диего, като филиал на Американския институт на архитектите (AIA). Академията е оглавена от Джон Еберхард, първият президент на ANFA.

Архитектурата оперира с категории, които често влизат в конфликт в процеса на реализирането на проектите. Много често, пресечните точки са техническите възможностите за изпълнение и идеята за концепцията на проекта,  възможното конструктивно решение и естетическото му оформление, фактори на средата и културологични нагласи за възприемане на архитектурния проект.

Очертават се редица важни аспекти, които трябва да бъдат отчетени за да се гарантира, че реализирането на конкретна строителна форма, ще отговори на очакванията за функционалност и ще бъде в хармония с околната среда и човешките възприятия.

Ясно се откроява връзката между практическото изпълнение на архитектурния проект и факторите – хармония и възприятия. Последните са категории в психологията и се обуславят от функционирането на човешкия мозък.

Градската среда е продължение на естествената ни среда. Човешките сетива са изложени непрекъснато на влияние на фактори, произтичащи от реализираната архитектура в конкретния географски район и ландшафт. Последните са природна даденост и не могат да бъдат променени, докато отговорността за строителството и управлението на средата в хармония с природата е задача и отговорност на дизайнерите.

Невроархитектурата, като комплексна наука, се стреми да изследва тези фактори, тяхното взаимодействие и значението им в процеса на реализация на архитектурните проекти.

Влиянието на стресовите фактори

Когато разглеждаме архитектурата в контекста на въздействието й върху човешките емоции, се вижда, че трябва да се оценяват последствията от предизвиканите психологически състояния и последвалите човешки реакции и действия. Поведенческите реакции могат да бъдат градивни или деструктивни. Факторите, които ги предизвикват се  явяват стимуланти (стресори) и предизвикват стресово състояние. Сам по себе си стресът има защитни функции. Подложен на интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда.

Стресът се характеризира с нервно и физическо напрежение, но то може да въздейства отрицателно или благоприятно. Критично високите нива на стрес, могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да имат положителен ефект, да предизвикат мобилизиране и съответно адаптация. В тези случаи, стресът е мотивиращ и допринася за разгръщане на пълните възможности на индивида, на неговите качества в професионален аспект.

Интерес от гледна точка на невроархитектурата, представляват реакциите предизвикани от стреса на сетивата, например като :

Стрес на зрението

– различните комбинации от цветове и изображения, тяхната наситеност, интензивност и размери, могат да влияят на емоциите и психологичните състояния и да предизвикат съответните реакции.

Стрес на слуха

– стрес, произхождащ от шумови източници – предизвикващи положителни емоции или раздразнение.

Не по малко важни са и факторите, подпомагащи управлението на стреса. Важен е отговорът на въпроса – реализирания проект, притежава ли потенциал за контрол на стресорите и съответно за адаптация или създава поведенчески ограничения ?  В много случаи, дори самото усещане, че човек притежава контрол върху ситуацията, снижава  нивото на напрежение и усещането на дискомфорт.

Пример, който показва успешно решени въпроси за контрол върху стресори с цел, постигане на високо продуктивна работна среда, е акустичната система Constellation, на компанията Meyer Sound. Системата, осигурява контрол на звука и потребителят може да оптимизира акустиката в даденото пространство. В режим на презентация, гласът на лектора се носи равномерно из залата без нужда от подиум и микрофон, в режим „въпроси и отговори“ осигурява на лекторите и студентите да се чуват с лекота, като се избягва смущаващото суетене при подаването на микрофона.

Системата позволя в режим на групова дискусия, студентите обособени в малки групи да се чуват ясно, без да бъдат разсейвани от странични шумове и дискусииите на другите групи. Използваните технологии осигуряват ефективно решение на сложното предизвикателство за постигане на оптимална, но гъвкава акустика в строителния дизайн. Успоредно с това, се решават и редица важни психологични проблеми, свързани с преподавателската и учебната дейност – повишаване на концентрацията,  преодоляване на бариера преподавател-обучаем, работа и решаване на казуси „на сигурна територия“, няма напрежение свързано с откази на технически средства и редица други.

В друг случай, същата система е успешно се интегрира в сграда с дизайн на отворени офиси, които позволяват гъвкавост и насърчават взаимодействие между работещите. Шумът в огромното помещение се контролира чрез специалната таванска конструкция от алуминий. Тя е оформена така, че едновременно отразява светлината и служи за вентилация и охлаждане.  Акустичната технология осигурява аудио-зони, в зависимост от моментите нужда на потребителите чрез дистанционно управление.

Дискусия за контрола, повдига и много други въпроси:

Колко от тези стресори могат да бъдат контролирани благодарение на прогреса на технологиите?

В каква степен може да се повлияе върху човешкото поведение, чрез контролиране на тези фактори?

Необходимо ли е да се опитваме да имаме пълен контрол и къде е границата? „Колко контрол е прекалено много контрол ?“

Съчетаването на точните архитектурни решения и природните дадености е от изключително значение.  Когато хората строят, те измислят най-доброто моментно решение и го реализират. Малко са случаите, когато дизайнерът се връща към свой стар проект за да го „адаптира“ към променените условия или изисквания  на средата. В природата „строежът“ е процес и е в синергия със света, резултатът е винаги поредното състояние на стабилност и хармония.

През последните години, под въздействието на различни по характер фактори, се наблюдават промени на средата на живот. Все повече, глобализацията, миграционни процеси, информационна и икономическа свързаност, сблъсъка на култури се очертават като предизвикателства към съвременната архитектура. Успоредно с това, климатичните изменения и процесите към промяна на климата в обширни географски области, налагат адаптиране и изграждане на инфраструктура, съобразена с измененията на средата за живот.

Темите свързани с невроархитектурата, стават все по-значими и по-актуални. В България, все още, този клон на архитектурата и проблемите, които се решават в тези аспекти се дискутират, основно в професионалните среди. Дизайнерът Василена Бочева, разкрива, че тези теми, поради своята сложност и комплексност,  са предизвикателство и в утвърдените в областта на архитектурата и дизайна учебни заведения. Може би, поради тези причини, не са много студентите, които решават  да изследват тази област.

Докато изучава интериорна архитектура и дизайн в Университета в Портсмут (University of Portsmouth), Англия, тя е заинтригувана и работи по задача свързана с въпросите на невроархитектурата и психологията на околната среда – проект за модерен дизайн на сгради от историческо и религиозно значение в съвременната среда. Предизвикателството е да бъдат решени проблеми, свързани със социални и културологични особености, съчетаването на стара архитектура и съвременните условия.

Разработката е успешна, посрещната с голям интерес и получава награда за най-добър проект и награда за най-добро портфолио. Проектът е бил един от малкото, който изследва тема в тази област. Василена, се дипломира с отличен успех и днес продължава да експериментира и работи. Споделя, че особено ценни за нея са били знанията и опита придобити, както в  Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия, така и от обучението по архитектурни технологии и конструкционен мениджмънт в Дания – University College of Northern Denmark . Всеки дизайнер, казва тя, създавайки изкуство и художествената стойност на своя проект, трябва да работи умело с всички инструменти на архитектурата, ако иска резултатът да е в хармония със средата.

Опитът й като асистент-архитект във фирма за архитектурни проекти в Портсмут, затвърждава увереността й, че успешния проект е проектът, който отразява комплексно изискванията на клиента и условията на средата. След завръщането си в България, Василена Бочева продължава да работи по проекти със същата  фирма в Англия, както и по други съвместни проекти.