По Света и за Нас – замърсяване, бедност, неграмотност – факторите, които въртят мелницата на COVID-19

Промени в нивата на замърсяване на въздуха по време на пандемията

По Света …

Спирането на икономиките, вследствие на епидемията от коронавируса, не може да бъде възприето, като еднозначна причина довела до  подобряване качеството на въздуха.

Мерките, прилагани в световен мащаб, срещу разпространението на новия коронавирус, доведоха до икономически спад. Успоредно с това, беше установен по-чист въздух в градските райони, които обикновено са засегнати от силно замърсяване.

Наблюденията показват, че ефектът е по-изразен на някои места, отколкото на други. Опасенията са, че изчистването може да не продължи дълго, ако световната икономика се възстанови бързо след кризата.

Все пак спирането на икономиката служи като естествен експеримент за създаване на свят, който има много малко вредни емисии.

Сателитните наблюдения показват значителен спад на концентрациите на азотен диоксид (NO2), след избухването на коронавирусната криза през януари над Ухан, Китай и Северна Италия. Двете държави бяха силно засегнати от епидемията и бяха първите, които въведоха твърда карантина. NO2 е замърсител във въздуха, създаден главно от превозни средства и електроцентрали, които изгарят изкопаеми горива.

Той е една от основните причини за респираторни заболявания у хората. Има данни, че атмосферните концентрации на други вредни замърсители, включително прахови частици, токсичен серен диоксид и канцерогенен формалдехид, емитирани от промишлени източници също са спаднали.

Намаляване на замърсяването

Атмосферните концентрации на NO2 са спаднали и в районите около столиците и в големите градове на Великобритания, Германия и Холандия. В тези държави промишлеността е блокирана частично, вследствие на прилагане на карантинните мерки. Данните са от тропосферното спътниковата система TROPOMI на Европейската космическа агенция.

Тези данни тепърва ще бъдат подложени на задълбочен анализ за да се установи зависимостта между по-ниските концентрации на вредни вещества в атмосферата и намаления трафик и промишлени емисии.

В северното полукълбо атмосферният азотен диоксид NO2 обикновено естествено намалява с до 50% между януари и май поради ъгъла на Слънцето, така че изследователите търсят намаления над този естествен фон. Концентрацията на NO2 и други замърсители във въздуха, включително озон в близост до повърхността, който химически взаимодейства с нитратите, е с голяма ежедневна променливост.

Според учените, благоприятното време в началото на пролетта, може би също е допринесло за наблюдавания спад на локалните замърсявания на въздуха през последните седмици.

Но в сравнение с предходните години намаляването на концентрациите на NO2 в Китай и Италия изглежда безпрецедентно. Наблюдаваните промени са толкова големи, че всички изследователи, са уверени, че това не може да бъде обяснено само с промените, предизвикани от времето.

Противоречиви данни и неясни причини

Според Дан Голдбърг, изследовател на атмосферата в Националната лаборатория Аргон в Лимонт, Илинойс, ситуацията е твърде неясна за Съединените щати. Данните там сочат, че замърсяването на въздуха е спаднало в Ню Йорк и други големи градове поради въведените ,през март, предпазните мерки срещу COVID-19. „Не съм виждал статистически значими промени в замърсяването на въздуха в повечето градове в САЩ, което противоречи на твърденията в някои статии в медиите“, казва той.

Според данните на TROPOMI, единственият град в САЩ, който наблюдава статистически значимо подобрение на качеството на въздуха, е Лос Анджелис, Калифорния. Там е било необичайно дъждовно през последните няколко седмици и все още не е ясно, каква част от наблюдаваното подобрение на замърсяването се дължи на благоприятното време и каква част се дължи на предпазните мерки за COVID-19. „Вероятно и двата фактора са допринесли едновременно за този ефект“, казва Дан Голдбърг.

Наблюденията на замърсителите на повърхността, също не показват огромна промяна в Съединените щати. Предварителните данни показват леко намаляване на замърсяването с прахови частици в Ню Йорк.

В други региони, замърсяването с фини частици всъщност се е увеличило.

Сметищата, изгарянето трупове на селскостопански животни, независимо от големите разстояния, например в Мексико е довело до по-лошо от средното качество на въздуха в голяма част от централните щати през март.

Непосредствените ползи от намалените емисии за качеството на въздуха и човешкото здраве, могат да станат ясни само при продължаване на ограничаване на работата на промишлените замърсители. Реалността е, че Китай и Съединените щати, възпрепятстват прилагането на екологичните правила и контрол върху тях.

Учените прогнозират, че дългосрочните ефекти ще бъдат незначителни. Повечето са единодушни, че сегашната криза, може да се разглежда като уникален експеримент и възможност да бъдат направени важни изводи за факторите влияещи на глобалното замърсяване на атмосферата.

Предположенията са, че замърсяването ще се засили, когато премине кризата породена от епидемията COVID-19.

Връзка между замърсяването на атмосферата и епидемията от COVID-19

Наблюдава се мрачна връзка между замърсяването на атмосферата и коронавируса. Борбата със замърсяването на въздуха ще бъде решаваща част за облекчаване на наложените карантинни мерки срещу епидемията.

Ясното синьо небе над световните мегаполиси стана видим белег на пандемията. Това е положителна промяна, защото вследствие на замърсяването на въздуха умират около 4,2 милиона души по света всяка година.

Но когато става въпрос за COVID-19, рисковете за болести на дихателната система следва да се разглежда комплексно. Изследователи в САЩ изграждат хипотеза, която предполага, че замърсяването на въздуха значително влошава ситуацията в огнищата на COVID-19 и е води до повече смъртни случаи, отколкото в районите,  където замърсяването е в норма.

Освен че хората, които живеят в райони със замърсен въздух от десетилетия са по предразположените към заразата, учените предполагат, че частиците от замърсяване на въздуха могат да действат и като средство за предаване на вируса.

Тези нови открития биха могли да имат ефект върху подхода, който правителствата избират за да облекчат антиепидемиологичните мерки през следващите месеци. Според учените, подобряването на качеството на въздуха може да играе важна роля за преодоляване на пандемията.

Едно неотдавнашно проучване установи, че дори малки увеличения на фините прахови частици, известни като PM2.5, имат негативен ефект в САЩ. Според изследвания, проведени от Харвардския университет, увеличение от само 1 микрограм на кубичен метър, съответства на 15% увеличение на смъртта при COVID-19,

Учените са категорични, че хората, които живеят на места, които дълго време са били под влияние на замърсяване на въздуха са по-склонни да умрат от коронавирус.

За сравнение, определената от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, безопасна граница е 12 микрограма PM2,5 на кубически метър, докато Световната здравна организация има ориентировъчна цифра от 10 микрограма на кубичен метър, като годишна средна стойност.

Отделни райони на Ню Йорк имат годишни нива на PM2.5 постоянно над този безопасен праг. Изследователите предполагат, че това би могло да играе роля в мащаба на коронавирусната инфекция на щата Ню Йорк, като смъртността към април е най-високата от всички държави.

В проучването, което разглежда 3080 изследвани единици в САЩ, хората, които са живели в райони с дългосрочно излагане на замърсяване в продължение на 15-20 години, са имали значително по-високи нива на смъртност.

Според изследователите: „Ако Манхатън беше намалил средното ниво на прахови частици само с една единица или с един микрограм на кубичен метър през последните 20 години, най-вероятно районът щеше да види 248 по-малко смъртни случаи на COVID-19 до този момент в огнището.

Проучване на качеството на въздуха в северните провинции на Италия Ломбардия и Емилия Романя също има връзка между смъртността от COVID-19 и високите нива на замърсяване. Към 26 април, в Ломбардия са мнозинство от смъртните случаи – 13 325 от всички случаи в Италия 26 644, а Емилия Романя е провинцията със следващата по големина смъртност – 3 386.

Изследователите повдигат въпроса за ролята на ниското качество на въздуха за превръщането им в горещи точки, заключавайки, че „високото ниво на замърсяване в Северна Италия трябва да се счита за допълнителен фактор за високото ниво на леталност, регистрирано в тази зона“.pollution before after COVID-19

Това не са първите проучвания, които подчертават съществена връзка между нивата на замърсяване на въздуха и смъртните случаи от вирусни заболявания. Проучване от 2003 г. установи, че пациентите със SARS, респираторен вирус, тясно свързан с COVID-19, има 84% по-голяма вероятност да умрат, ако живеят в райони с високи нива на замърсяване.

“За всяко  малко нарастване на замърсяване на въздуха има значително увеличение на смъртните случаи”, казва Аарън Бернщайн от Харвард. „Можете да изберете всеки град по света и да очаквате да видите ефект от замърсяването на въздуха върху риска на хората да се разболеят от коронавирус.“

Най-засегнати са малцинствата

Тези анализи имат най-голямо значение за начина, по който правителствата решат да облекчат ограниченията и мерките за преодоляване на кризата. Също така, това ще допринесе и за оптимизиране на медицински ресурси и служителите в общественото здравеопазване.

Харвардските изследователи казват, че техните открития са особено важни за бедните общности и малцинствата, които са склонни да бъдат по-изложени на замърсяването на въздуха и при тях е по-висок риска за заразяване с коронавирус.

В САЩ, някои етнически малцинства са непропорционално изложени на замърсяване на въздуха, причинено главно от потреблението от белите американци.  Проучване от 2018 г. е показало, че чернокожите и испаноговорящите обикновено са изложени на 56% и 63% повече замърсяване с прахови частици, отколкото самите те произвеждат в ежедневната си дейност.

В рязък контраст на тези данни, белите хора са изложени на 17% по-малко замърсяване. Афроамериканците също са по-склонни от белите американци да боледуват от обществено значими болести, като диабет или сърдечни заболявания, различие, свързано с дълго наследство от социалното неравенство.

„Мръсният въздух пречи на общностите с ниски доходи, да имат шанс за борба срещу тази пандемия“, казва Джина Маккарти, президент на Съвета за защита на природните ресурси в САЩ.

Вдигането на карантината

Тъй като вследствие на карантината бяха затворени предприятия и ограничен автомобилния  трафик, глобалните нива на замърсяване намаляха драстично. Според тазгодишния индекс за качество на въздуха градовете с исторически високи нива на прахови частици PM2.5 стават свидетели на драматичен спад на замърсяването след налагането на карантината – 44% в Ухан, 54% в Сеул и 60% в Ню Делхи.

Но учените казват, че спадът на замърсяващите емисии е само краткосрочен резултат и че качеството на въздуха вероятно ще се влоши отново, след отблокиране на движението и връщането на бизнеса към нормалното функциониране. Нивата на замърсяване трябва да бъдат ограничени доколкото е възможно, за да се сведат до минимум ефектите на втора вълна на коронавирус, предупреждават те.

„Резултатите от изследването подчертават важността на продължаването на прилагането на съществуващите разпоредби ограничаващи замърсяване на въздуха, за да се защити здравето на хората, както по време, така и след кризата COVID-19“, пишат изследователите.

Някои градове вече имат план, как да ограничат вредните емисии след края на епидемията.  Милано, който се намира в най-засегнатия район на Ломбардия в Италия, планира да излезе от карантината с мерки за ограничаване на вредните емисии от автомобилния трафик.

За да възпират хората да използват колите си, Милано ще създаде 35 км нови велоалеи, което да направи по-достъпно придвижването с велосипеди и електрически скутери. Миланското метро ще работи само с 30% от капацитета си, с цел продължаване на физическото дистанциране, като намали броя на пътниците, които може да превозва от 1,4 милиона на 400 000 души.

У нас …

Фактите :

Поради неспазване на нормите за качество на въздуха, България е обект на наказателна процедура за нарушения пред Съда на ЕС. Свързано е с неспазване на изискванията на директивата за по-чист въздух в Европа по отношение на ФПЧ10. Фините прахови частици. Най-същественият аспект на неспазването на нормите е, че максималният допустим брой на превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 от 50 мкг/м3 е надхвърлен до голяма степен.

Това обаче е в рамките на ЕС.

В сравнение с много други региони в света – Западните Балкани, Азия и Африка – въздухът в България е много по-чист.

В България, превишенията на средноденонощната норма се случват предимно през зимния период – над 90% от всички дни с превишения в цялата страна.

Основният източник на емисии на първични ФПЧ10  е битовото отопление с използване на неефективни печки и котли на твърдо гориво, за които е изчислено, че представляват най-малко 85% от емисиите на ФПЧ10.

Емисиите на изгорелите газове, особено от дизеловите превозни средства е друг значим фактор на местно равнище, особено в София. Други сектори като промишлеността, строителството и енергетиката също са фактори, но техният принос е много по-малък.

Още в началото на карантинните мерки беше отчетено рязко подобряване на качеството на въздуха и на нивата на фини прахови частици в страната, включително и в столицата.

В столицата, според две от шест измервателни станции – в “Младост” и в “Хиподрума” –  качеството на въздуха е отчетено с ниво “добро” (т.е. най-високото по отношение на чистотата), а на Копитото, “Дружба”, “Надежда” и “Павлово” е било отчетеното следващото възможно ниво – “приемливо”.

На ниво “приемливи” са били нивата на ФПЧ и в Стара Загора, а в Пловдив ситуацията е като в столицата – двете станции са отчели двете най-високи нива по отношение чистотата на въздуха.

Нито една станция в страната не е отчела високо замърсяване.

Какво показват данните ?

Най-голямо замърсяване на въздуха е установено дългосрочно за Видин, Плевен, Монтана, Перник, Пловдив. Въпреки очакванията София не е сред градовете с най-мръсен въздух, но е интересно, че качеството на въздуха е доста лошо в Смолян, който е в планински район.

Друг интересен факт е, че качеството на въздуха в считаните за промишлени центрове градове – Пирдоп, Девня, Раднево, Стара Загора, е по-добро и отговаря на стандартите за фин прах.

Това означава, че промишлеността отдавна не е сред най-значимите източници на замърсяване на въздуха в България.

В интерес на обективната истина, голяма част от градовете в България, просто нямат постоянно действащи станции, които да осигурят измерване на качеството на въздуха. Съответно, недоразвитата система за мониторинг, не може да предостави обективна информация за състоянието на замърсяването на въздуха на цялата територия на страната.

karta_finni_praxovi_stancii

Основното замърсяване идва от използването на отоплителни уреди на твърдо гориво, изгарянето на сурови дърва за огрев и използването на нискокачествени въглища в много домакинства в България.

Ниският жизнен стандарт е причината за високите емисии на ФПЧ10 от автомобилния транспорт и особено от старите автомобили. В страната масово се карат автомобили-втора ръка, на които са отстранени катализаторите и филтрите за твърди частици. Поддържането на автомобилите в съответствие с екологични норми е скъп разход за средностатистическия българин.

Друга важна особеност на България са физикогеографските фактори – множество долини и котловини с ниска скорост на вятъра и чести температурни инверсии, които се явяват предпоставка за задържане на замърсяването в приземните слоеве.

По света …

Уязвимост на малцинствени и расови групи – истина и митове

Дори при вирусът, за когото държавните и социалните границите са без значение,  се забелязва неравномерно разпространение. Някои от най-големите различия, наблюдавани досега, включват раса и етническа принадлежност.

Ранните данни за кризата COVID-19, разпределени по расов признак, са тревожни. В САЩ, в Чикаго, в началото на април 2020 г. 72% от хората, починали от коронавирус, са чернокожи, въпреки че само една трета от населението на града е.

В щата Джорджия, към 17 април белите хора са представлявали 40% от случаите на COVID-19, въпреки че представляват 58% от щата. Във Великобритания от първите 2249 пациенти с потвърден COVID-19, 35% са бели. Това е много по-високо от дела на леталните случаи на хора от други раси в Англия и Уелс – 14%, според последното преброяване.

Пандемията е най-новият пример за това, как расовите различия са в по-сложни връзки с разпространението на заразата и това налага комплексно разглеждане на редица здравни и социални фактори.

Неравенство в доходите

В много страни като САЩ, както и в някои страни, където представителите на бялата раса са малцинство, например Южна Африка, хората от други етнически и расови групи имат по-малък достъп до икономически ресурси – независимо дали това е свързано с работната заплата или други източници на доходи. Тази икономическа уязвимост се отразява, както на общото здравословно състояние, така и на достъпността до здравни услуги.

През 2018 г., още преди епидемията да доведе до безработица, афроамерикански домакинства са били два пъти по-несигурни за осигуряване на прехраната си средното за страната, като едно от пет семейства са нямали постоянен достъп до достатъчно храна

Дори и преди пандемията 91.1% от домакинствата на чернокожите в Южна Африка, са уязвими от недохранване, в сравнение с 1,3% за домакинствата на бели,  въпреки, че белите съставляват 7,9% от населението.

В Канада 48% от домакинствата на цветнокожите са били изправени пред несигурност по отношение на изхранването си, дори преди COVID-19 да затрудни риболова.

Има редица последици от нередовното хранене, включително по-висок риск от основните здравни заболявания. В САЩ, например, афроамериканците са по-склонни от белите към диабет, сърдечни заболявания и хипертония, което от своя страна отслабва белите дробове и имунната система и ги прави по уязвими към COVID-19 с тежка симптоматика.

Това насочва вниманието, че предразположението към заразяване с коронавирус, следва да разглежда принадлежността към расата, като социално-икономически проблем.

Други расови различия

Но икономическото неравенство не е единственото предизвикателство, пред различни расови групи и етнически малцинства.

Голяма част от населението живее във влошена екологична среда. Например голям брой домакинства от етнически малцинства в Северна Америка и Европа живеят в близост до места, в които се горят отпадъци и сметища, а училищата с по-висок дял на ученици от малцинствата се намират близо до магистрали и промишлени обекти. Това се отразява на уязвимостта към белодробни болести, астма и респективно към COVID-19.

Съществуват и различия в обхвата и достъпа до здравеопазването. В САЩ например американските граждани, включително, испаноговорящите и афроамериканците, които са включени в здравната система са по-малко уязвими от други, като представителите на бялата или азиатската раса, които в значителна степен са извън обхвата здравната система.

Расовите пристрастия също играят роля. Проучвания са установили, че медицинският персонал е по-несигурен и по-малко комуникативен с небелите пациенти, отколкото с белите. Междувременно едно проучване от 2016 г. установи, че белите студенти по медицина изненадващо вярват, че чернокожите пациенти изпитват по-малко болка, отколкото белите хора, което меко казано е обезпокоително.

Този вид нагласи и модели могат да се отразят негативно на ефективността на медицинската помощ за чернокожите пациенти, независимо от дохода или образователния им статус.

Трудови фактори

Междувременно по света някои расови и етнически групи са несъразмерно представени в рисковите професии. Например, 26,4% от служителите в транспорта за Лондон са от групи, различни от бялата раса (срещу 14% за цяла Англия и Уелс). Цветнокожите също са значително по-заплашени от безработица или несигурност на работните места.  Това ги прави склонни да приемат рискова временна трудова дейност,  например като доставка на храни.

В САЩ земеделските работници често са нелегални мигранти от Латинска Америка извън контрола върху безопасните условия на труд. Може да бъде трудно да се осигури физическо дистанциране в полетата, изолация в жилищните помещения на работниците в селското стопанство или достъп до медицински заведения.

Селскостопанските работници в САЩ във висок процент страдат от обществено значими болести, както и излагане на въздействието на пестициди.

Ваел Еламин, медицински микробиолог от болницата на King’s College в Дубай, изтъква, че работниците мигранти също са изправени пред риск, произтичащ от пренаселените условия в помещенията, в които са настанени. Тези условия са характерни за редица страни от Близкия Изток, които зависят от труда на мигрантите.

Като цяло, нелегалните работници е малко вероятно да потърсят официална медицинска помощ от страх да не бъдат докладвани на органите на реда. Това е повлияло на решението на Португалия да предостави по-бързо права за временно пребиваване на мигранти, чиито молби за пребиваване са били в очакване. Целта е да бъде намален риска от безконтролно разпространение на епидемията и да се помогне на общественото здравеопазване.

Достъп до жилища и съответствието на обитаемата площ на реалните нужди на домакинствата

Пренаселеността също е по-вероятно да засегне групите с по-ниски доходи по целия свят.

При телефонно проучване в Найроби, 85% от анкетираните съобщават, че нямат място в дома си, за да изолират болен човек, 82% не биха могли да останат вкъщи в продължение на 14 дни (главно поради до загуба на доходи), а 37% биха имали трудности с миенето на ръцете поради липса на вода.

Проучване е установило, че 26% от домакинствата от Бангладеш, живеещи във Великобритания имат проблем с броя на стаите за членовете на семейството, докато този проблем е само 2% за белите британски домакинства. Домакинствата от Бангладеш, Индия и Китай във Великобритания също имат по-висок процент на възрастни хора, които живеят с деца , което е фактор за предаване на COVID-19 към най-уязвимата възрастова група.

Несигурният достъп до жилище е друго предизвикателство, тъй като хората, които са бездомни или застрашени от загуба на жилище, поради невъзможност да плащат наема, са по-малко способни да спазват физическо дистанциране и самоизолация. Във Великобритания поне 31% от белите домакинства, са застрашени от загуба на жилището. Някои правителства са въвели забрани за изгонване на наематели по време на кризата.

Важното е, че жилищната сегрегация не е просто страничен продукт от неравенството на доходите. Тя също е резултат от систематична и широко разпространена жилищна дискриминация въз основа на раса, касти и други фактори, свързани с идентичността.

Културологични фактори

В същото време кризата усилва дезинформацията и предубежденията към конкретни групи.

Тя засили ислямофобията в Индия, благодарение на слуховете за така наречения „корона джихад“в социалните мрежи за мюсюлманите, които умишлено кашлят и кихат за да заразяват други. В САЩ също беше разпространявана дезинформация, че черните хора по някакъв начин са имунизирани срещу вируса – мит, който съществува и в цяла Африка.  Такива слухове, са довели до отказ на някои хора, да носят маски.

Чернокожите в САЩ споделят, че се притесняват да носят маски на публично място, защото поради расовите пристрастия, е вероятно да бъдат разглеждани като престъпници или опасни, а не токова, че това е за защита на собственото си здраве.

Епидемията създава негативни нагласи срещу представителите на азиатската раса, породени от първоначалния район от който стартира епидемията – Китай. Нараства броя случаите за тормоз, нападения и дискриминация на азиатци.

Езикови бариери

Дори езикът има маргинализиращ ефект върху някои групи по света.

Голяма част от указанията и разпорежданията към населението свързани с антиепидемиологичните мерки са на доминиращи езици.

Според Салман Вакар, генерален секретар на Британската ислямска медицинска асоциация е трябвало да се положат повече усилия за адаптиране на посланията към говоримите езици на целевите аудитории.

Факт е, че термини като „социално дистанциране“ и съобщения относно мерките за безопасност е трудно да се преведат на всички езици.

Ели Кемп, ръководител на групата за отговор на кризата от ебола в Демократична република Конго през 2018 г. дава пример, как първоначално официалните съобщения от Министерството на здравеопазването и Световната здравна организация са били предавани на английски или френски език, след което са били преведени на местния диалект на суахили. Ключови термини, като „тампон“ например, са останали в оригинал на френски език.

В кризисни ситуации, от особена важност е да бъде изградено доверие. Ели Кемп, споделя, че в хода на борбата с еболата в Конго, един от основните проблеми е бил комуникацията с местните. Поради това, че те в по-голямата с част са необразовани и не винаги разбират езика използван от медицинските екипи, местните са се отнесли с недоверие, избрали са да не търсят медицинска помощ, а част от тях са били и грешно диагностицирани.

У нас …

Бедността, низкия стандарт на живот, несигурността могат да се идентифицират, като основни причини, които ще оказват негативно влияние върху ефикасното прилагане на антиепидемиологични мерки.

Ниското ниво на образование или абсолютната липса на такова, води до затруднена комуникация между институциите. Това води до неефективното използване на ресурсите, не само за здравна грижа, но и в редица други сектори.

Днес, можем да кажем, че ниската степен на образованост и квалификация е фактор, който води до трудното намиране на работа не само от средите на малцинствените групи, но и на все по-голяма част от младите хора от всички етноси. Трагичното е, че се наблюдават тенденции, според които българският език е чужд език за част от населението.

Горепосочените фактори могат съвсем точно да бъдат проектирани върху социално-икономическата среда в България. Можем да пренесем глобално значимите проблеми, като рискове за борбата с епидемията в нашите условия.

Теми за размисъл …

Светът се нуждае от развиване и прилагане на екологичното законодателство, особено в частта, касаеща замърсяването на въздуха.
Реалността е, че в страните с най-мощните икономики – САЩ и Китай са налице негативни тенденции и отказ от прилагане на екологични мерки.
Иронията е, че тези страни пострадаха и най-жестоко от епидемията COVID-19.

Пандемията подчертава и задълбочава неравенствата в здравеопазването, но не ги създава.

Необходимо е да се отчита факта, че икономическата криза, вследствие на епидемията, ще окаже непропорционално въздействие върху общностите. Особено уязвими са тези застрашени от безработица и с ниски доходи, което ще рефлектира върху възможността за ефективното управление на епидемиологични кризи.

Източници : https://www.bbc.com/future/article/20200420-coronavirus-why-some-racial-groups-are-more-vulnerable