Честит празник, Свети Свети Трифон Валентин – мир да има!

Празникът на Свети Валентин е католически, а ние българите пък си имаме на същата дата канонизираният от Православната църква Трифон Зарезан и в цялата история единствено е ясно, че  сме съчетали празнуването на любовта и виното.

Самият Свети Валентин е бил изгорен на клада в края на 3 век сл. Хр., но … се оказва, че всъщност има поне още 10-тима „претенденти“ за това на кой точно е посветен празника.

Официално признатия от римокатолическата църква, Свети Валентин е починал около 270 г. сл. Хр. В текстове от 15 век той е описван като храмов свещеник, който бил изгорен на клада близо до Рим от император Клавдий II, защото венчавал християни.

Според друг източници, Валентин бил епископ на Терни, изгорен на клада в покрайнините на Рим. Заради общите моменти в източниците, се смята, че текстовете се отнасят за един и същ човек.

През 1969 г. католическата църква преустановява литургичната почит към него, въпреки че името му остава в списъка с официално признатите светци.

Светецът, който почита голяма част от света, официално е известен като Свети Валентин от Рим, за да бъде различаван от другите десет светци с това име. Заради популярността на името през 2-8 век, което от латински означава ценен, силен, мощен, има и други мъченици със същото име.

Официалният римокатолически списък на светците показва, че съществуват около 12 светци с името Валентин или негови вариации. Най-скоро провъзгласен за блажен в Св. Валентин е Берио-Очоа, испанец с доминикански произход, пътувал до Виетнам, където служи като епископ.

Папа Йоан Павел II го канонизира през 1988г. Съществува дори папа Валентин, за който се знае, че е служил само 40 дни около 827 година.

Украсеният с цветя череп на светеца може да бъде видян в базиликата Санта Мария в Рим. В началото на 19 век при разкопки в катакомба близо до Рим са открити останки и други реликви, свързани със Свети Валентин. Мощите на светеца са разпръснати в църкви по целия свят. Части от скелета му има в Чехия, Ирландия, Шотландия, Англия и Франция.

По отношение на силите, които притежава Свети Валентин и възможностите му да помага на вярващите се счита, че :

Свети Валентин е покровител на пчеларите и помага на страдащите от епилепсия и чума;

Покровител е на обвързаните и брака,  помага в любовния живот и при предприемане на пътуване;

Доста често, този светец е използван в изкуството на поезията. Средновековният английски поет Джофри Чосър често си позволявал волности като представя историите в поезията си като истински. Преди създаването на поема на Чосър от 1375 г. няма документирано почитане на светеца.

В творбата си Parliament of Foules той свързва традициите на рицарската любов с честването на празника на Свети Валентин – асоциация, която не съществува преди написването на известната поема.

В творбата се говори за 14 февруари като ден на птиците и хората, които се събират, за да намерят спътник в живота. Написвайки “Ето затова е изпратен Свети Валентин/ за да може всеки да открие своята половинка”, той може би е измислил празника, който познаваме днес.

Заради много светци с името Валентин в списъка на римокатолическата църква, може да празнувате празника, посветен на светеца няколко пъти в годината.

Освен на 14 февруари, може да отбележите деня на Свети Валентин от Витербо на 3 ноември, или на 7 януари, когато е денят на Свети Валентин от Реция.

Жените могат да почетат единствената жена сред светците с това име, девицата Света Валентина, която била убита в Палестина на 25 юли 308 г.

Канонизираният от християнската църква Свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, денят преди Сретение господне, няма нищо общо с онзи Трифон, който народът почита като светец-закрилник на лозарите и винарите.

Свети мъченик Трифон живял през III век в малоазийската област Фригия. Родителите му били дълбоко вярващи християни, поради което и синът бил изцяло посветен на вярата. Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238-244) от тежка душевна болест. Но при следващия император, Деций (249-251), християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството. Никъде в житието му няма една дума нито за лозя, нито за вино.

Светецът-лозар от българската народна митология явно е друг човек като биография, а още повече като душевност. В народните представи Трифон Зарезан не е никакъв мъченик, а кисел махмурлия, пострадал чрез собствената си ръка, поради лошо възпитание и самонадеяност. Според една широко разпространена по всички български краища легенда, на 40-тия ден след Рождество (т. е. на Сретение господне) Богородица тръгнала с младенеца към храма за очистителна молитва. По пътя срещнала Трифон, който отивал да си реже лозето. Тя го поздравила любезно, а той вместо да отговори възпитано, и се подиграл, че е “мома-копилана”. Богородица си продължила по пътя и малко по-късно срещнала жената на Трифон. Казала й бързо да тича към лозето, защото мъжът й си е порязал носа. Поръчала й също да носи парцали, кълчища, вълна, яйца, мас и други материали за лепене и превързване. Когато пристигнала на лозето, Трифоница видяла, че мъжът й си е жив и здрав. Тя му разказала за срещата си с Богородица, а Трифон сърдито и отговорил: “Аз да не съм пиян, че да си отрежа носа, аз режа така, а не така.” И в този миг наистина си го отрязал.

Такъв е образът на Трифон в българската народна митология. Затова е Зарезан, а някъде го наричат и Чипия, защото си отрязал носа.

Двойнствената природа на Свети Трифон е отразена и в българската иконография. Някои зографи от миналия век, въпреки че рисуват канонизирания от църквата светец, поставят в ръката му лозарски косер, а понякога леко деформират и носа му.

Историите за празника, изобщо не приключват само с изложените по-горе версии … и затова ако, все още се чудите, какъв точно повод да си изберете за да празнувате – щом има до вас любим човек, добро вино и желание да си прекарате един чудесен ден, всичко е наред … ако мрънкате, че нямате любим човек, сядайте пред огледалото и … придърпайте питието и …   Наздраве!