18 октомври 2019 г. „СЪБИТИЕ 201“ – поглед в бъдещето или … добра информираност ?!

В края на 2019 г. в град Ухан, Централен Китай, е идентифициран коронавирус, наречен SARS-CoV-2.
Първото съобщение за заразени работници от уханския пазар за морска храна е направено на 31 декември 2019 г., като първите симптоми се появяват три седмици по-рано – на 9 декември 2019 г. Пазарът е затворен на 1 януари 2020 г., а заразените са поставени под карантина.

Без ясни причини през декември хора развиват пневмония, която не се повлиява от известните методи за лечение, като най-бързо се разпространява средата на януари 2020 г. Няколко страни в Европа, Северна Америка и най-вече в Азиатско-Тихоокеанския район съобщават за случаи на 2019-nCoV. Инкубационният период на вируса е между 2 и 14 дена, но се предава от човек на човек и преди появата на симптоми, както и няколко дена след излекуването. Симптомите включват треска, кашлица и затруднено дишане, като изходът може да бъде летален

Симулацията по сценарий на пандемично събитие, под името „Събитие 201“, проведено на 18 октомври 2019 г., показа нагледно редица важни пропуски в подготвеността за отговор на пандемия, както и подсказа някои от решенията, които ще са необходими да бъдат взети в публичния и частния сектор.

В документ, в които са посочени основните изводи, се дават основни насоки за действие на правителствата, частния сектор, едрия бизнес, международните организации и финансови институции при потенциално възникване на пандемия.

COVID-19white

Пак там се посочва, че следващата тежка пандемия не само ще доведе до тежки заболявания и загуба на човешки живот, но би могла да предизвика и сериозни каскадни негативни икономически и социални последици. Тази епидемия ще им тежко негативно въздействие в глобален мащаб.

PandemicCalltoAction

Усилията за предотвратяване на такива последици или реакция за преодоляването им ще изискват безпрецедентни нива на сътрудничество между правителствата, международните организации и частния сектор.

По време на симулация са били направени важни усилия за ангажиране на частния сектор в планирането на мерки за сътрудничество и нарастване на готовността на национално или регионално ниво за справяне с епидемия.

Центърът за здравна сигурност „Джонс Хопкинс“, Световният икономически форум и Фондация Бил и Мелинда Гейтс излизат с общо становище и предлагат следното:

Правилата за работа и действие на частния сектор, международните организации и служителите да се планират в хода на симулацията, като част от корпоративните предложения да бъдат използвани в случай на мащабна пандемия. В такава ситуация, натиска върху публичния сектор за контрол на епидемията ще бъде силен.

Планиране на мерки за гарантиране на логистиката и дистрибуцията в условията на пандемия

Ще бъде необходимо да се реорганизира индустриалния потенциал като това ще помогне за спасяването на човешки животи и ще намалят икономическите загуби. Например, логистичните компании, социалните медии или системите за доставки, ще могат да се използват от правителствата, за да може да се планира и действа правилно при извънредни ситуации, за подобряване на комуникацията и провеждането на медицински контрамерки по време на пандемия.

Това включва усилена съвместна работа за да се открият проблемите и да се фокусира вниманието в най-критичните области във взаимодействието между правителствата, международните организации и частния сектор.

Промишлеността, националните правителства и международните организации трябва да работят заедно за подобряване на запасите от медицински материали, които се съхраняват на международно ниво, за да се даде възможност за бързо и справедливо разпространение по време на тежка пандемия.

Създаване на запаси от ваксини и лекарства

В момента Световната здравна организация (СЗО) разполага с виртуални запаси от грипна ваксина, сключени договори с фармацевтични компании, които са се съгласили да доставят ваксини, ако СЗО ги поиска. Като един възможен подход е този модел на виртуални запаси да бъде разширен, за да се увеличат възможностите на СЗО да дистрибутира ваксини и терапевтични средства към страните с най-голяма нужда по време на тежка пандемия.

Това също трябва да включва наличните експериментални запаси от ваксини за всички патогени на СЗО за научноизследователска и развойна дейност, които да бъдат внедрени в клинично изпитване в широко сътрудничество с организациите, които имат отношение към това. Други подходи могат да включват регионални запаси или дву- или многонационални споразумения.

По време на катастрофална епидемия, страните може да не са склонни да се разделят с оскъдни медицински ресурси. Следователно, адекватният международен запас би могъл да помогне за осигуряването на необходимите количества. Държавите, които са производителки на медикаменти и имат добър производствен потенциал трябва да се ангажират да дарят определено количество към този виртуален запас. Страните трябва да подкрепят тези усилия чрез осигуряване на допълнително финансиране.

Координация на митническите режими

Държавите, международните организации и глобалните транспортни компании трябва да работят заедно, за да поддържат пътуванията и търговията по време на тежки пандемии. Пътуванията и търговията са от съществено значение за световната икономика, както и за националните и дори местните икономики и те трябва да се поддържат дори в условията на пандемия.

Ще бъдат необходими подобрени решения, координация и комуникация между публичния и частния сектор, свързани с риска, информираността, ограниченията за внос / износ и граничния контрол. Страхът и несигурността, изпитвани по време на минали огнища на епидемия, дори тези, ограничени до национално или регионално ниво, понякога водят до неоправдани гранични мерки, забрани за внос и отмяна на полети на авиокомпании и международни корабоплавания.

Следователно една особено бързо развиваща се и смъртоносна пандемия би могла да доведе до политически решения за забавяне или спиране на движението на хора и стоки, като това потенциално ще навреди на икономиките, които вече са уязвими в условията на епидемия.

Поддържане на ключови пътни и търговски пътища по време на мащабна пандемия

Министерствата на здравеопазването и други правителствени агенции трябва да работят заедно с международни авиокомпании и глобални корабоплавателни компании, за да разработят реалистични сценарии за реагиране и да започнат процес на планиране на извънредни ситуации с цел намаляване на икономическите щети чрез поддържане на ключови пътни и търговски пътища по време на мащабна пандемия.

Подкрепата за продължаване на търговията и пътуванията при такива екстремни обстоятелства, може да изисква осигуряване на засилени мерки за контрол на епидемията, лични предпазни средства за транспортните работници, държавни субсидии за подкрепа на критични търговски пътища и потенциална защита на отговорността в определени случаи. Международните организации, включително СЗО, Международната асоциация за въздушен транспорт и Международната организация за гражданска авиация, следва да бъдат партньори в тези усилия за готовност и реагиране.

Създаване на благоприятна среда за ускорено разработване на ефикасни ваксини и терапевтични средства

Правителствата трябва да осигурят повече ресурси и подкрепа за разработването и бързото производство на ваксини, терапевтични медикаменти и диагностика, които ще са необходими по време на тежка пандемия. В случай на тежка пандемия страните може да се нуждаят от доставки на безопасни и ефективни медикаменти, включително ваксини, терапевтици и диагностика.

Следователно, способността за бързо разработване, производство, разпространение и разпространение на големи количества ще бъде необходимо за ограничаване и контрола на глобална епидемия. Страните с достатъчно ресурси трябва значително да увеличат тази възможност.

В координация с международните здравни организации и чрез други механизми трябва да се инвестират в нови технологии и индустриални подходи, които ще позволят едновременно и разпределено производство в различни държави. Това ще изисква отстраняване на правните и регулаторни бариери, наред с други въпроси.

Активно участие на глобалния бизнес в борбата с пандемията

Глобалният бизнес трябва да признае икономическата тежест на пандемиите и да бъде готов да ги посрещне. Освен да инвестират повече в подготовката на собствените си компании, бизнес мениджърите и акционерите, трябва активно да се ангажират с правителствата и да лобират за увеличаване на ресурсите за готовност срещу пандемия. В световен мащаб не се отдава необходимото внимание и не се правят инвестиции в подготовката за глобални пандемии.

Бизнесът до голяма степен не участва в съществуващите усилия. До голяма степен това се дължи на липсата на осведоменост за бизнес рисковете, породени от пандемия. Трябва да се създадат инструменти, които да помогнат на големите компании от частния сектор да визуализират бизнес рисковете, породени от инфекциозни заболявания и пътища за намаляване на риска. Необходимо е засилването на публично-частното сътрудничество. Тежка пандемия значително би нарушила здравето на работната сила, бизнес операциите и движението на стоки и услуги.

Катастрофално избухване на пандемия, може също да има дълбоки и дълготрайни ефекти върху цели индустрии, икономика и общества. Докато правителствата и органите на общественото здравеопазване са първата защитна линия срещу епидемията, техните усилия са хронично недостатъчно финансирани и липсва постоянна подкрепа. Глобалните бизнес лидери трябва да играят далеч по-динамична роля като застъпници и с по-силна ангажираност за посрещане на нуждите в борбата с пандемията.

Международните организации трябва да дават приоритет на намаляването на икономическото въздействие на епидемиите и пандемиите. Голяма част от икономическите вреди, вероятно ще се дължат на контрапродуктивно поведение на хора, компании и държави. Например мерки, които водят до прекъсване на пътуванията и търговията или които променят поведението на потребителите, могат значително да навредят на икономиките.

Актуализиране на финансовата подкрепа и създаване на подходящи за ситуацията финансови инструменти

В допълнение към други мерки, със сигурност ще е необходимо да  се оцени финансовата подкрепа на борбата с пандемията. Логично е, много сектори на обществото да се нуждаят от финансова подкрепа по време или след тежка пандемия, включително здравни институции, основни бизнеси и национални правителства. Освен това, начините, по които сега могат да се използват съществуващите финасови инструменти и средства, са ограничени.

Международните здравни разпоредби дават приоритет както на минимизирането на рисковете за общественото здраве, така и на избягването на ненужна намеса в международния трафик и търговия. Също така, ще има нужда от идентифициране на критични точки на банковата система и глобалните и националните икономики. Вероятно ще има и такива, които ще се нуждаят и от спешна международна финансова подкрепа.

Световната банка, Международният валутен фонд, банките за регионално развитие, националните правителства, фондациите и други трябва да проучат начините за увеличаване на размера и наличието на средства в условия на пандемия и да гарантират, че те могат да бъдат гъвкаво използвани, когато е необходимо.

Разпространение на вярна информация и активна борба с дезинформацията.

Правителствата и частният сектор, следва да отдадат по-голям приоритет на разработването на методи за борба с неправилното информиране и дезинформацията,  преди следващия отговор на потенциална пандемията. Правителствата ще трябва да си партнират с традиционни и социални медийни компании за изследване и разработване на пъргави подходи за противодействие на дезинформацията.

Това ще изисква развитие на способността за насочване към медиите на бърза, точна и последователна информация. Органите на общественото здравеопазване трябва да работят с частни работодатели, влиятелни лидери на общности и религиозни лидери, за да разпространяват фактическа информация към служителите и гражданите.

Надеждни и влиятелни работодатели от частния сектор трябва да създадат капацитет за лесно и надеждно разширяване на публичните съобщения, управление на слухове и дезинформация и разширяване на достоверна информация в подкрепа на спешните обществени комуникации.

Националните агенции за обществено здраве трябва да работят в тясно сътрудничество с СЗО, за да създадат способност за бързо разпространение на здравни съобщения. От своя страна медийните компании трябва да се ангажират да гарантират, че авторитетните съобщения са приоритетни и че фалшивите съобщения се потискат, включително чрез използването на технологии.

За постигането на горните цели ще е необходимо сътрудничество между правителства, международни организации и глобален бизнес. Ако тези препоръки се изпълняват решително, може да се постигне значителен напредък за намаляване на потенциалното въздействие и последиците от пандемията. Лидерите в глобалния бизнес, международните организации и националните правителства трябва да положат сериозни усилия за съвместна работа за изграждане на свят, подготвен за тежка пандемия.

Източници:  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81_(2019_%E2%80%93_2020)

http://www.centerforhealthsecurity.org/event201/videos.html